гр. София

София е един от най-старите постоянно обитавани градове в Европа с история над 7000 години. Първите следи от селище датират от неолита. През I век градът става важен римски център под името Сердика, за който император Константин Велики казва: „Сердика е моят Рим“.

През Средновековието София е значим административен и духовен център в Първото и Второто българско царство, позната като Средец. След османското завоевание през XIV век градът запазва ролята си на важен търговски и занаятчийски център на Балканите.

След Освобождението на България през 1878 г., София е избрана за столица през 1879 г. и започва бързо модернизиране и разрастване. Днес градът съчетава антично, средновековно, османско и модерно културно наследство, превръщайки се в символ на историческата приемственост и многообразието на България.

София е център на културно единство и толерантност без време. В самият център на града се намират някои от най-интересните религиозни сгради, които свидетелстват за многовековната културна и религиозна история на столицата. Ротонда „Св. Георги“ е най-древният запазен храм, изграден още през IV век по време на Римската империя, което го прави един от най-старите християнски паметници в България. През Средновековието на това място започва развитието на християнството, а векове по-късно се издигат внушителни храмове като Катедралния храм „Св. Неделя“, чиито корени водят до X век, а сегашната катедрала е изградена през XIX и XX векове.

В по-ново време през 1905-1909 г. е построена Софийската синагога, една от най-големите в Европа, символ на историческата еврейска общност в града.  Джамия „Баня Баши“, завършена през 1566 г., е единствената функционираща османска джамия в столицата, проектирана от Мимар Синан.  Най-младият от тези религиозни обекти е Римокатолическа енория „Св. Йосиф“, построена през 2002-2006 г. като център на римокатолическата общност.