За човека, който посещава България за първи път, страната може да бъде разчетена като място на „дългата памет“. Тук цивилизациите не просто се сменят, а се наслагват. България рядко е била център на империя, но често е лаборатория на идеи – нестандартно място, където се раждат алтернативи и вариации на доминиращите модели.

Да се пътува из България означава да се движиш не само в пространство, но и във време. Това е територия, в която въпросите за властта, свободата, словото и смисъла са задавани рано и многократно – и именно затова продължават да звучат актуално и днес. Освен това, много е важно България освен да се види, да се чуе, помирише, вкуси и усети. Тази допълнителна идентичност на сетивата е привилегия на малко държави.